За книгата: година / Дядо, напил се до насита, си тръгна, а Варвара, която въздъхна с облекчение, си легна. С котка, отнета от дядо му, който по някаква причина не беше доволен от присъствието му. А на сутринта от звяра нямаше и следа. Само вятърът издуха снежна преспа през открехнатата врата. Е, какво искаше? Горско същество, диво. Но след това сякаш някой сложи кубче лед на сърцето ми. Стана толкова лошо, че чак вой се чу! — извика Варвара. Тя се качи на най-близкия хълм и изпищя така, че всичко живо наоколо се разбяга. "Ако искаш, ще сложим печка в къщата ти." Такава, която да отоплява и да има печка и фурна. Можете да направите нещо толкова вкусно! А, Вар? Това ще ви накара да забравите неблагодарната си котка, така че опашката му да се отлепи! Ако те хвана, ще ти откъсна ушите. — Няма нужда... уши — мрачно измърмори Варвара и се изправи..